Мили читатели, вчера в Съюза на Архитектите в България (САБ) се случи най-умопомрачаващото обсъждане на публичен проект, на което съм присъствал. Става въпрос за проекта за преустройство на локалното платно на булевард Цар Освободител и превръщането му в пешеходна зона.
Каква е предисторията? САБ инициират на това пространство да се случи нещо. Изведнъж арх. Станислав Константинов се появява с два готови разработени проекта за мястото, които биват качени в сайта на Общината и се предлага гласуване за един от тях. Един вид право на „избор“. Това е същият човек автор на реконструкцията на площад Славейков и Гарибалди . Няколко месеца по-късно тоест вчера се провежда обсъждане на проектите.
Каква е позицията ни? Инициативата е страхотна! Идеята да се превърне в пешеходна зона територията засегната в проектите е страхотна! Това рано или късно трябва да стане! Знаете какво е отношението ни към пешеходното движение в София. Уважаваме всяка една черта и усилие в тази насока.
Къде е проблема? Поредната съдба на публично парче от Столицата се решава без конкурс! Публични пространства са пространствата, които принадлежат на всички граждани на тази държава и всеки може да има отношение към тях. Обикновено по света съдбата им се решава с конкурси между специалисти, защото хората са се убедили, че естественият подбор на идеи е най-сполучлив за всички. Та в тези държави проектантите и въобще творците не могат и да си представят, че нещо такова може да се случи без конкурс, защото обществото там не спи.
Дискусията? Влизам в залата, там около 50-тина души от САБ и две момчета, които виждам за първи път, обикновено като съм ходил в САБ на такива дискусии все засичам няколко познати, това ми напомни, колко е „публично“ цялото обсъждане. Медийно присъствие – нулево. Присъствие на хора от общината – нулево. За радост видях архитект Кандулкова, новият шеф на паметниците на културата. Изказаха се редица присъстващи в типичен САБ стил похвалиха проектите, а през цялото време една жена се провикваше от публиката и негодуваше, че нямало конкурс. Латино сериал ви казвам. Накрая и аз се изказах. Поздравих автора за усилията, казах, че няма да коментирам проекта, нито колко цялата работа отговаря на параграфите в закона, а чисто човешки попитах за морала. Дали им е спокойна съвестта, че решават еднолично съдбата на града, без им трепва окото. Накрая посъветвах хората от САБ като искат толкова да вложат енергията си някъде, ами да организират един свестен конкурс най-накрая. Мястото е идеално за конкурс а е в плачевно състояние. След мен взе думата арх. Кандулкова и с неизчерпаемата си позитивност и дипломатичност се отпита да неутрализира страните. После пък един чичо излезе и говорейки съвсем приятелски на автора, му каза, че искал еди къде си да сложи повече дървета и като цяло посъветва проекта да е малко по-ретро. Шах и мат
Отговорът на автора? Видимо му беше досадила цялата ситуация и трябваше формално някак да се приключи. Благодари на арх. Кандулкова и спомена за всички, които поставиха под въпрос моралната страна, че той е спокоен за себе си и уверен в своите умения. Друго и не очаквах, последва:
Бомбата на вечерта! Всички станаха и аз отидох при арх. Станислав Константинов за да си поговорим. Човекът ми каза „момче архитектурата е сложно нещо“. Един вид момче още си малък за да разбереш как стават нещата. После аз тръгнах да му казвам, че превръщането на тази зона в пешеходна е страхотно и че проектът му може да е една чудесна основа за един бъдещ конкурс, след което последва:
„АЗ ЗА 40 ГОДИНИ СЪМ ПЕЧЕЛИЛ ТОЛКОВА КОНКУРСИ, ЧЕ СЕГА МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА НАПРАВЯ НЕЩО БЕЗ КОНКУРС“
„ясно…“
всички мои съмнения вече ги нямаше. Скъпи колеги запомнете добре тези думи и не се питайте как се случват нещата, вече знаете.
Изводът? Огромната пропаст между поколенията. Група архитекти на преклонна възраст живеят с убеждението, че нещата все още могат да се случват както едно време, когато всичко се разпределяше от централата. Пак младите и можещи хора се представят в ролята на досадни мрънкащи некадърници, а конюнктурните играчи се крият зад дългогодишния опит и не могат дори да си представят да участват в конкурс с някой инако-мислещ. Черупката на егото отдавна е застинала. Опитът обаче е лъжовно понятие, докато се трупа е минало толкова време, че светът взел, че се променил. Не става въпрос за пари или за това кой ще спечели, а за принципа, за това, че ако искаме да се наричаме общество трябва да се грижим за елементарните му правила. Много сме сбъркани в това отношение. Когато става въпрос за личен живот всеки гледа да дава акъл на другия, когато става въпрос за обществен проблем, никой не се притеснява да взима еднолични решения. Нямате ли срам питаме ние?
Мисля си дори, че всички тези напъни да се легитимират действията чрез публикуване в Интернет, илюзорен избор между два проекта на един и същ автор и формално обществено обсъждане, са ми по-неприятни дори от липсата на конкурс. Не знам как издържат на конкуренцията тези хора, не е лесно да се бориш сам със себе си ей. Не се опитвайте да си успокоите съвестта, защото не живеем вече в ерата на информационното затъмнение и не пасем трева. И защо за бога всеки се представя за светец, който се жертва за общото благо. Не от проекти и гениални идеи има дефицит, а от решителност на общината да свърши нещо, да отпусне достатъчно пари и да извърви правилния път за да се радваме всички на хубав резултат. Ако някоя институция с истинско добро намерение реши да направи конкурс, тя просто ще бъде зарита от добри идеи и предложения, просто на никой конюнктурник не му стиска да се впусне в открит конкурс. Това за бога е едно от най-централните места на столицата ни, пълно с история и социален живот, ако не другаде поне там му върви да се действа отговорно и сериозно. Аман от потайности и решаване на моето и вашето публично пространство под масата. Писнало ни е!
Подкрепяме ви и с каквото трябва бихме ви помогнали, но не ни отвращавайте по този начин и не се чудете къде са младите. Няма ги не защото не им пука, това са хората, които най много искат нещо да се случи в тази изстрадала държава, но не по този начин.
http://provocad.com/wtf/
