Това се случи, след около километър по супер разкаляни строителни пътища, по които пердашех с над 50 км/ч - колата ходеше накъдето си иска, дрифтове и т.н. Адреналина ми беше скокнал и много добре знаех, че това пред мен ще ми донесе неприятности. Без секунда колебание прецених, че просто трябва да го прелетя, но засилката ми стигна точно колкото да кацна нежно в средата.
Както и да е, багера ме дръпна и продължих със слаломите.
Очевидно днес не ми е ден, час по-късно нивата безпомощно кацна на носач върху едни бордюри...
Оправих се с крик и "суха зидария".П.П.
Най-проходимата кола е прежалената!
